Нищо не значещи хора,
загледани в логото на Уиндоус и Гугъл,
екраните гледащи без умора,
тихо обрамчени в задачи, брътвежи и скука.
Седящи, ядящи, говорещи, пиещи,
знаещи, ходещи, бързащи и учтиви
един с друг се смесват с душите си виещи –
объркани с предвидени и грозни с красиви.
С рутинни посоки решават нови дилеми,
а небесните дадености са доста големи.
Търсещи работа като хлебарки сутрин изпълзяват
и да взимат искат, не да дават. ...