Sep 11, 2004, 12:32 PM
Кога ли...
Кога ли...
Пиша някакви строфи
с натежали очи.
Беля лук и картофи,
и това ми личи.
Ех, вълшебство кога ли
ще се случи на мен?
Искам днес! Не, едва ли...
Бобът не е сварен.
Във ръката с писалка
и с копнеж уморен,
се усещам тъй жалка
в сивоокият ден.
© Руми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Усмихна ме
-
Аплодисменти и от мен! Започваш да се превръщаш в любимата ми поетеса
-
имам чувството че ще станеш мн известна някой ден ако още не си
-
Удивлява ме финеса, с който се разкривате, мила. Уж някак през сълзи, но красиво.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
