КОГА ЛИ, КОГА?!...
Кога ли на всичко черта ще ударя,
ще плюя на „своите“ чужди мечти
и – тихо приел участта на клошаря,
Зова ще последвам на Своя Пастир?!
Кога ли ще тръгна навред по Земята
без страх за телесните нужди, без цел,
да търся небесната Истина – свята,
която е вечна и няма предел?!
Кога ще подпаля, каквото съм имал,
и бодро ще тръгна по пътя пеша
след дирята – бледа и твърде незрима – ...