Ето... отново очите ми са мокри,
отново болка душата ми ще раздере,
пясъкът ще се превърне в локви,
а може би и любовта ми ще умре...?!
Кога, по дяволите, ще спра да плача,
кога сърцето ми спокойно ще тупти?
Когато ще мога да не се оплача,
когато една любов един човек ще промени?
Моля се тайно да спре да вали,
да чуя поне едно "извинявай",
но сълзите капят от мойте кафяви очи
и аз чувам само поредното "бягай..."...
Искам просто малко внимание,
да ме оценяват и мен поне веднъж,
но късно е... свикнах със това страдание,
свикнах и със вечния дъжд...
© Мелиса All rights reserved.