Когато тръпката по теб премине
и любовта излезе в пенсия заслужена.
Когато съм забравила дори и твоето име
и са помръкнали очите теменужени.
Когато спрат да търсят нощем
устните ми тялото ти, сгушено до мен.
Когато чувствата, като ненужна поща,
ги разпилее напосоки вятърът студен.
Когато няма вече да си спомням
дори една черта от твоето лице...
Тогава - няма ме! Сторù ми помен.
Отдавна спряло е да бие моето сърце.