И всеки път, когато с теб вървим по междината...
Когато раждайки се, умираме,
без доза грим, без примирение към… лудостта.
Когато младостта е пропиляна...
Когато търсим се, когато се делим,
останали в плен на самотата…
Когато сутрин будим се с целувка,
или когато насаме останем в мрак -
ще можем ли да отстоим на своите идеи
или междината ще е единствен път на нашите мечти?
Когато дълго си говорим
или неистово мълчим…
Когато, може би, надбягваме се с времето
или когато спираме се уморени.
Когато много ни боли…
Когато полетяваме високо, окрилени от мечти,
или когато падаме… жестоко -
но вместо болка, любовта ни окрилява.
…Или обида живота ни вгорчава.
Дали така ще можем още дълго
по общия си път, нагоре, да вървим?
© Нели All rights reserved.