На Атанаска Минчева
Когато те прегърна, се потапям
във извора на твойта добрина.
Когато те погледна, аз улавям
във погледа ти само светлина.
Когато заговориш, се надига
във мене българският корен.
Когато си далеч, душата сгрява
в сърцето пазения, светъл спомен.
Когато се завтъщам, пак откривам
уютната и мека топлина.
Когато те погледна, виждам ...