Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси,
ти целуваш ги пламенно, жарко.
Наум си говоря с тебе,
защото липсваш ми много!
Тъгата разяжда душата ми
и пуска топлата есен да влезе в нея.
Върни се отново, любими!
Сподели цветовете на топлото слънце със мене! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up