Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси,
ти целуваш ги пламенно, жарко.
Наум си говоря с тебе,
защото липсваш ми много!
Тъгата разяжда душата ми
и пуска топлата есен да влезе в нея.
Върни се отново, любими!
Сподели цветовете на топлото слънце със мене! ...