evchet0 (Евдокия Иванова)
142 305
Aug 24, 2010, 7:22 PM

Когато 

  Poetry » Love
1023 0 4

Когато вятърът в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.

Когато слънцето е някъде на тръгване
и тъжно със земята се сбогува,
тогава идвам пак със дъх на нежност
и споменът във теб за мен изплува.

Когато устните ми пак ти липсват
и търсиш в мрака топлите ми длани,
а  шепотът блещукащ на звездите
ти носи моя лик и обичта ми.
 
Тогава знай, че някъде ме има
и ти живееш в мен като жарава,
за тези мигове, в които съм любима,
бих дала всичко в тебе да останат.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??