Jun 16, 2009, 9:38 PM

Когато 

  Poetry » Love
827 0 5

        

          Когато сутрин се събуждам с усмивка на уста

          и слънцето пробужда пак в мене пролетта...

 

          Когато тихичко приседнеш до душата ми сега

          и лъчи изпълват въздуха с нега...

 

          Когато докоснеш струната с ръка

          и музиката разсейва всяка тъга...

 

          Когато тихо и упорито си проправяш път към сърцето ми

          и браниш с усмивка всяко отвоювано кътче...

 

          Когато нежно обсебиш всяка частица от мен,

 

          тогава!

          Тогава ще заспиш във мен,

          защото там е твоят дом -

          домът на любовта ни!

© Десислава Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да,малцина го умеят,а аз съм щастливка!
    Благодаря ти Велин,ти си с голяма душа,бъди щаслив!
  • Да, не само от сърцето, но и от цялата душа!!!
    "Когато тихичко приседнеш до душата ми..." - това е много трудно, но браво на хората, които го умеят - да настроят душата на отсрещният човек така, че да звучи любовно!
    Поздрави!
  • Благодаря ви много!Казаното от вас значи много за мен!
  • Ех,deyzisi,ех любов,любов,любов-пожелавам я на всеки и най-вече на теб
  • Много искрено е, нежно. Личи, че идва от сърецето ти. Поздрав!
Random works
: ??:??