Jan 10, 2012, 3:24 PM

Когато 

  Poetry » Love
837 0 5

Когато животът няма смисъл,
когато свършат твоите мечти.
Тогава разбираш, че си орисан
да обичаш, без да си обичан ти.

Когато любовта  ти е несподелена
и сякаш в тебе тя гори.
То тогава душата ти е студена,
а животът - безкраен океан от сълзи.

Когато самотата те обгърне
със своя плащ от ледени искри.
Тогава искаш да се върне
денят и твоите мечти.

Но мъката изгаря ти сърцето
съc своя огън от падащи звезди.
И душата ти полита към небето,
където сбъднати са твоите мечти.

© Даниела Андреева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??