May 16, 2012, 3:29 PM

Когато... 

  Poetry
383 0 1

Когато истината чука

по стъклото,

отварям го безкрай

широко.

Тя винаги ми носи

приятели и дарове богати.

Пируваме със тях

докрай,

със пълни шепи

раздаваме от своя рай.

И сутрин рано,

щом зорницата

изгрява,

прегръщаме се

влюбено

преди раздяла.

Сълзи от щастие

са нашата утеха.

Защото в ранно утро

или късна вечер

истината ще почука

по стъклото...

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??