КОГАТО
Когато хоризонта в мене отмалява
Когато болката ми преболи
Когато нишката ни изтъняла
Е тетива за нашите стрели
Когато отливът ни гневен
Е прилив в детските очи
И всеки жест е непотребен -
Трохата нежност в гърлото горчи.
Тогава стихват и вълна, и крясък
И птица даже не кръжи
Изпитата сълза очите гложди - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up