Apr 15, 2007, 10:47 AM

Когато... 

  Poetry
611 0 12

Когато...

 

Когато започна

да размествам мебели,

значи

ми е дошло до козирката...

Отрицателната ми енергия

заработва –

добре прикривана,

потискана,

непризната.

 

Когато стана цяла внимание –

към цветята,

разширявам

неусетно времето...

Ставам трепетен лист,

ласка влюбена,

и прелива

в дланите

топлината.

 

Когато бродя из тихи улици,

пресрещам вятъра –

той отнася сълзите,

остри крачките...

Разпилени, мислите

ровят в хаоса

и безсилни

потъват в мрежата

на самотата.

 

Когато вперя погледа

в небесата,

тръгвам с нишките

на самолетите...

Леко драскат небето

и го връзват

с тънката  

бяла следа

на тъгата...

© Доли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любимо! Веднага и от тези - НАЙ!!!
  • Разпилени, мислите
    ровят в хаоса
    и безсилни
    потъват в мрежата
    на самотата...
    * * *
    Пак прочетох...!
    И пак ме впечатли! Поздрав!
  • Благодаря ви
    Благодаря за хубавия съвет, Ирина, чудесно си го казала.
    Защо точно незабравките се казват така?
  • Когато няма друго - бъди цялата внимание към цветята и не забравяй и тези в Откровения - все още неснимани, непубликувани или пък четящи и гледащи...
  • Ами когато няма друго - бъди цялата внимание към цветята и не забравяй и за цветята в Откровения - предстоящи за публикувани от една страна и гледащи и четящи от друга, благодарни за това!
  • Поздрави, Доли!
  • Прекрасно,Доличка!
    Но като се скриеш дълбоко из вашите дебри,забравяш да идваш...
    Нали знаеш,че те чакам с нетърпение
  • Благодаря ти, Романтична
  • Прегръдка, Доли!
  • Креми, благодаря ти
  • Много хубаво!
    Поздрав, Доли!
  • Поетично,красиво....
    Поздрав!
Random works
: ??:??