Когато ми е празно във душата,
И няма кой да стопли моето сърце,
Оставам сляп за красотата,
За всяко нещо близо и далеч от мен.
Когато мислите не спират да ме връщат,
Към спомени по слънчевите дни,
В които заедно прекарвахме безгрижно,
И сякаш времето бе само миг.
Когато болката единствена остане,
И нямам сила да поема сам напред,
Не спирам да те търся сред тълпата,
Огрян от слънце, но скован от лед. ...