Когато се над Витоша смрачи
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки,
в мен затихва като в храм
и забравям аз да дишам,
изправен пред величествен олтар,
пред който всичките сме низши нищи...
© Валентин Василев All rights reserved.