Jun 4, 2008, 8:13 PM

Когато 

  Poetry » Love
680 1 8

Когато вече няма да те чакам...

Когато вече няма да боли...

Когато съучастнически мракът

в прегръдка нечия ме приюти...

Когато даже споменът за тебе

ще се стопи във бяла тишина...

Когато тиха, непотребна нежност

ще ме докосва само във съня -

тогава чак до тебе ще застана,

спокойна, неранима и добра.

Когато си отиде обичта ни.

Когато ни споходи есента.

 

Сега ела, подай две топли длани!

И може да възкръсне пролетта!

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??