КОГАТО
Когато всичко наше е минало,
когато дъждът измие болката...
Ще дойда скришом и невидим за никого,
за да те стопля нежно и погаля по кожата.
Когато снегът затрупа душата ти
и преспите те обгърнат цялата...
Ще дойда, за да прокопая тунел към сърцето ти
и ще събудя отново в теб вярата.
Когато всичко наше е бъдеще
и когато най-малко очакваш
ще смъкна завесата - мрачната,
за да блеснат и слънцето, и луната - цялата.
Така ще можеш отново да даваш,
обичаш и жадуваш промяната....
Когато...
© Силвия Рашева All rights reserved.