Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа,
готова да забравя и болка, и вина
и да загърбя всеки хвърлен камък
и всяка хула след блудната жена,
невинна чиста като утринна роса.
Светът мостовете си срутва, погребва
сам и неродените си собствени деца.
Безкраят ще достигне своя край,
а в чашата бездънна виното удавило е истината.
Край нямат ръчкащите кладата и вечна е,
щом алчността и глупостта са безконечни. ...