Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш -
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ...
За този, който в скръб се дави
да бъдеш пояс и мечта.
На бряг добър да го оставиш
с усмивка нежна на уста...
Дали готов си даже в гроба,
във тоя най-ужасен ров,
да бориш черната прокоба
с едничък пламък от любов... ...