Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството
помежду разум и сърце остана.
Обичам те спокойно като старост
и трескаво те стържа, като глад.
Прощавай ми, чернилката във мислите
понякога е силна и натрапчива,
а друг път я изпушвам вън на стълбите...
Коварна нощ, болезнени дихания ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up