Стъпвам бавно.
Като сред мъгли...
Стържат под нозете ми парченца...
Казват счупеното, че боли.
Аз претръпнах. Раните за мен са
просто драскотини... но след тях
белезите трудно избледняват.
Казват, че не съм каквато бях.
Прави са. Ала не осъзнават
(може би дори самата аз)
че ей-там, дълбоко в мен е свито
малкото момиче без компас, ...