Apr 7, 2020, 1:06 PM
Когато цъфне дюля
Когато тишината стане твърде шумна
и писъкът в сърцето ми премине в буря,
когато капка дъжд за миг се изпарява -
тогава всъщност разцъфтява дюля...
Погалена след бурята със ласка,
засвирил на цигулка пролетнякът,
измита от копнежа на росата,
протегнала зелените си лакти...
За още... миг, обвит във чашка цветна,
за тичинка, целунала пчелата -
тогава цъфва всяка дива дюля,
останала с години неполята.
А писъкът удавен във пустиня
ще грачи непотребен и бездушен.
И само аромат ще ме покрие,
когато .. всъщност цъфне дюля.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравления за стиха! Много нежно и ефирно! Ароматен цвят, измит от "копнежа на росата", със тичинки, целунат от пчели! Добавих в "Любими".
-
Красота!
-
Значи с тия дюли ще ми докараш безсъние
Още теменужките цъфтят под бора. Розово ми стана, не не е тъжно. -
Това, което ме вдъхновява, винаги е онова нещо, което ни носи и тъгата. Зависи в коя крачка на пътя съм...
-
Прекрасно е това, което те е вдъхновило, Гени... 🌹
-
Благодаря, Наде, съвсем цъфнах!
-
По пътя към вилата ни е пълно с диви дюли. Толкова е красиво, когато цъфтят! Като девойки, е розово...И ти една от тях...
-
Много интересен стих! Прочетох с удоволствие!
-
Което, пък ме подсети, че миналата година правих сладко от дюли!
-
Поздравления! "во стаичката пръска аромат" - ароматите са най-силните ни спомени!
-
Моля!))) Плодовете ѝ са се давали на жените, които зачеват ... за да укрепват здравето на майката и плода, който носят в себе си ...
Баба, често правеше чай от дюлеви листа есенно време. Пращаше ме с чайника до дюлята на двора, докато шеташе около печката ... -
Не знаех, благодаря, Ивелин!
-
Древните са възприемали дюлята като дар за жените от богинята на любовта ... ))) ... )))
-
Благодаря ви, момичета!
-
Ми то е достатъчно 🌸
-
Красиво 😊
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
