Mar 29, 2021, 10:02 AM

Kогато денем видиш нощни птици 

  Poetry » Other
938 6 11

Удари полунощ и как блестят,
светулките, по гривата на коня.
Коматче хляб отчупих, за из път,
като трошици съ̀лзите се ронят.

 

Кратунка жива изворна вода,
и всяка глътка, вечност, обещана.
Проплака нещо между не и да,
среднощна птица. Няма да остана!

 

Защото сред сребреещи треви,
вълчица води своето котило.
Да ме събуди – към Луната ви,  
припомнила си сламено венчило.

 

Ти като нея, знам си единак,
изроних си сърцето – на трошици,
за да повярваш – ще се върна пак,
когато денем видиш нощни птици.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??