Когато денят си отива
и слънцето заспива с вечерта,
тогава луната красива,
озарява ни пътя в нощта.
Изгряват и ясни звездици,
блещукащи като светулки в мрака,
и всичко като пъстра броеница,
да протегнеш ръце към нея чака.
Когато денят си отива
и слънцето заспива с вечерта,
тогава всичко е истинско красиво,
но свършва с утринта!