Nov 2, 2018, 2:27 PM

Когато доста дълго си живял 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Other
443 8 8

Когато доста дълго си живял,

годините рисуват по лицето,

описват как живота си разбрал

със всичките игри на битието.

 

И радост че изпитвал си, любов,

лъжи коварни, подлости, заблуди.

И нощи във които падаш в ров,

и дни в които си празнувал лудо.

 

Човек, когато дълго е живял,

изпълнен е със мъдрост и смирение.

В годините си шал е изтъкал,

без нуждата от чуждо одобрение.

 

Не чувства липси, само топлина,

създадена от вътрешна хармония.

Той свети в собствената светлина,

облякъл ризата си от страдания.

 

Когато доста дълго си живял,

ставаш циничен, пълен си с ирония,

но често във това обидно – Стар,

звезда се крие, с доблестна история!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, поставили в Любими! Поздрави
  • Благодаря ви Стойчо, Живка, Наде, Ели, Ирина, Еси! Поздрави, желая ви хубав неделен ден и ползотворна седмица!
  • Прекрасен, стойностен стих! Аплодисменти!
  • Може и да не се открие звездата навреме,а на днешно време и мъдростта ти да се счита допотопна,важно е сам да си в хармония със себе си,Данаиле,да си удоволетворен от постигнатото и да правиш това,което ти харесва и съхранява самочувствието ти!Написал си много съдържателен и перфектно построен стих!
  • Хареса ми! ...свети в собствената светлина, облякъл ризата си от страдания....
  • Така е, Дани!
  • Браво,красиво стихотворение!Хареса ми!
  • Браво!
    Поздравления, Данаил!
Random works
: ??:??