Когато искам да остана,
ти казваш ми: "Върви!"
Да те обичам не мога да престана,
когато сърцето ми от болка тъй кърви.
Когато ти говоря,
ти казваш: "Замълчи!".
Не мога с теб да споря,
но не мога да оставя сърцето да мълчи.
Когато безрезервно те обичах
...мразеше ме ти...
в болка и тъга сякаш се обличах,
защото мразеше ме ти.
Сега искаш да остана,
но вървя без да се обръщам,
да спра не мога, сърцето ми е рана
и в камък го превръщам...
Сега искаш да говоря,
а аз нямам какво да кажа...
освен в себе си да се затворя
няма какво друго да покажа.
Сега да те обичам искаш,
а аз искам да те мразя...
моето към твоето тяло притискаш...
Как? Как да искам да те мразя???:(