Когато ми стане ужасно студено
(от зима, от чувства, от мисли, от хора)
измислям си август. И слънце червено.
И птици. Да има с кого да говоря.
Събличам деня и оставам по лято,
а сто маргаритки разцъфват в очите.
Щурчета в сърцето ми свирят познато,
та младото жито да зрее в косите.
Светулки блещукат в ръцете студени,
а из кръвта ми бушува морето.
Рисувам си утрини синьо-зелени.
Изпраща ми звездни целувки небето. ...