Когато единствена другарка ти е самотата,
когато тръгнал си е летния ти ден,
когато на вратата няма кой с усмивка да те чака,
не се страхувай, а ела при мен.
И за мен нощта бе празна стая,
в която връщаха ме безпощадно часовете.
Твоята тъга, уви, прилича на оная,
която моето сърце остави на парчета...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up