Mar 19, 2013, 9:02 PM  

Когато есента си иде... 

  Poetry » Other
590 0 5

На Дениса

Когато есента си иде и навали във двора сняг,
когато мъничка обида удави ни в прозрачен мрак,
когато бавно потъмнеят усмивки, слънце и звезди
и неусетно побелеят неповторимите черти

на разноцветната ти външност и на червения ти лак,
тогава всеки цвят ще върна, в дъга ще те превърна пак,
в земя, която ми раздава цветя и слънце, и листа –
в жена, която ми остава единствената на света...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??