КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света,
да гледам как неоновите лампи
една след друга гаснат из града,
и птиците да пеят дитирамби
над есенните Витошки бърда,
и мислите ми светло да препускат
с надеждицата – в идещия ден,
когато Господ сяда на закуска, ...