670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Apr 30, 2009, 5:51 PM

Когато хулите... 

  Poetry » Other
1201 0 15

Понякога тъй лични са нещата
и тъй боли, когато ги петните.
Ако не можете да ми простите,
не може ли поне да замълчите.

Не влизам в храма, както се страхувате.
Пред прага му навярно ще остана.
Едва ли ще се кланям с ваште истини.
И да общувам с ваште богове не бих желала.

Дори и храм навярно ми не трябва,
за да постигна с себе си хармония.
Единствено ми трябва тишината
да чуя мойте чувства във агония.

А иначе ми стига свободата,
че си оставам тука неизвестна
и мога да оплача всички истини,
които вий замервате с насмешка.

Защото ако кажете, че знаете
Върховната и най-велика Истина,
готова съм във храма с вас да вляза
и сам-сама на кръста да увисна!

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??