Когато и да се завръщаш, спри

и никога назад недей поглежда.

И колкото и да те боли,

откривай в болката надежда.

Когато и да те целуна, зная,

ще бъдеш ти безпаметно красива.

И в тръпнещите мигове накрая

безмълвен стон си спотаила.

Когато и да ме погледнеш, стреляй

с очите по-горещи от жарава.

Защото в мислите копнежни

любов изгаряща у теб изтлява.

Когато в спомени се връщаш,

към туй, което сливаше ни до забрава,

една сълза, един стремеж

в сърцето си все още ще сподавяш.

Когато и да ме сънуваш, спирай

очите си да плачат в мрака.

Защото колкото и да ме презираш,

отново в нощите ти ще те чакам.