Когато идваш уморен при мен,
събирам в шепа твоите надежди.
Обличам ги за малко в самота.
Стигат ми любовите ти прежди.
Когато тръгваш уморен от мен,
събирам в шепа твоите тревоги.
Измивам ги със моите сълзи.
Наливам ги във нашите основи.
И ден след ден, след утро или нощ,
доволни, уморени, луди, спящи,
двама радост и любов делим,
но поотделно в болката летящи.