По вятъра дойде
като белязан от въздишка стих.
Протегна двете си ръце
мил, кротък, весел, закачлив.
Поиска да ме видиш,
но разпиля се в моите коси.
За любовта ли питаш?
Там горе, сред звездите я търси.
Като теб и те надничат
в стъклото ми през нощи тъмни.
Разбрали, колко те обичам,
надникнали в мечтите ми безсънни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up