Когато имам нужда от поезия,
не гледам стари филми, не чета романи.
Не оставам нощем будна -
замислена и разпиляна...
Не броя наивно и звездите,
не се заглеждам във Луната,
не тъжа и за сълзите -
загубени, по теб изплакани.
Излизам на разходка нощна,
минавам през твоята улица,
спирам на нашето място
и те чакам, докато събудя се. ...