Подгизваше душата ми с годините,
от дълго неизплаканите съ̀лзи.
Във плиткото ли давят ги щастливите,
и дъното им в кърпа ли е вързано?
Не зная, ала моите терзания,
тъй неотдавна глътнаха вода
с изтъркани парадни обещания,
че няма да живея в самота.
Но аз нали не вярвам в празни думи,
(познавам страховете на страха)
отворих си сърцето, да се влюби,
заключвал го във не една лъжа... ...