Когато ти казвам: Върви си!

Махни се!

Стой далеч от мен!

Не ме прегръщай!

Не ме докосвай!

Не ми казвай, че ме обичаш!

Не ме обичай!

Всъщност точно тогава най-голяма нужда имам от теб!!

Не да си тръгваш, а да оставаш.

Да ме докосваш.

Да ме прегръщаш горещо.

Да ми казваш, че си тук... тук.

Че ме обичаш и никъде няма да ходиш...

Но всъщност забравих...

Нямам право на това...

Затова те пускам да си идеш...

Всичко е само в моята глава...

Илюзия би било да смятам, че реалност би могло да е това !