Ръцете му от камъка са груби.
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична,
в която диша и следа от ад.
Усещаш как през пръстите изтича –
чешмата вае сякаш, че е враг,
отнел му нещо, дето не е имал
и дал му ярост на разкъсан нерв,
защото след жената бе умирал
и оттогава е с неравен шев ...