Помниш ли мечтите ни или избледняха
някъде из диплите в душата.
За бяла къщичка с лози край стряхата,
с подковата висяща над вратата.
Помниш ли сигнала ни "Любовта е синя",
към теб направих с него първи стъпки.
Сега когато има по лицата ни патина,
той е спомен мил, и е още тръпка.
Сбъднахме мечти, но повече изтляха,
под слоя прах на рутината.
Изгревът посрещаме под своя стряха,
благодарни на "арбитъра" - съдбата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up