Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко -
свети си горе, но не те сгрява;
Луната става просто светещо тяло,
единствена самотата при тебе остава.
Радостта е радост, но нещо не достига -
усмихваш се със стаена тъга,
сърцето отново бие в бавен ритъм,
тъжно тупти, щом я няма Любовта. ...