Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.

И слънцето вече не е толкова ярко -
свети си горе, но не те сгрява;
Луната става просто светещо тяло,
единствена самотата при тебе остава.

Радостта е радост, но нещо не достига -
усмихваш се със стаена тъга,
сърцето отново бие в бавен ритъм,
тъжно тупти, щом я няма Любовта.

Времето сякаш за теб е застинало -
минутите бавно и вяло се нижат,
не чакаш нищо, не бързаш за никъде,
когато Любовта си отиде.

И всичко в теб е наполовина -
полу-радост, полу-щастие, полу-усмивка,
изгрев и залез посрещаш с безразличие,
когато Любовта от теб си отиде.