Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Sep 17, 2007, 11:52 AM

Когато любовта си отива 

  Poetry
853 0 9

Когато любовта  си отива
в сърцето си, с правата линия,
нещо вътре в душата се скрива -
вината, че бездушно подминах я.


Нощем шепна с глас молитвен
и в молитвена сълза се раждам,
вик издаен, с тишина изкривен,
в призрачно дихание прераждам.


Ледени стъпки отново ме гонят,
скърцащи в килим от самота,
замръзнали сълзи с длето се ронят,
от очите скришом пие лудостта.


Сърцето разкъсано,спира да бие
и кръвта взривява се в тънките вени,
дим жаравен за последно се вие
и догарят мечтите - прозрачни, нетленни.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??