След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни
и всеки дом превръща в тъжно пуст,
а думите, във времето неказани
изгарят със горчивия си вкус...
Въздишките след нея не пестим.
Вълненията изричаме... наум,
когато пътьом някъде усетим
така добре познатия парфюм... ...