Feb 25, 2008, 10:10 PM
Когато любовта умира
Когато любовта умира
Изгубихме днес любовта,
изстинаха чувствата в самота.
Че ме обичаш вчера шептеше,
за бъдещето наше планове кроеше.
Защо ли с думи лъжовни така ме омая?
Повярвах за мен, че открехва се рая.
Убита е в нас любовта,
а от мечтите лъха пустота.
Студен като камък си само,
няма я силата на твоето рамо.
Изчезна магията от мигове свети,
когато сърцата ни в прегръдка заспиваха слети.
Късно прибирам се в мрака,
буден вече никой мен не ме чака.
Един непознат, виждам, стои
там, където ти беше преди.
Да те позная, така и не мога,
нуждата от теб прераства в тревога.
Но има ли смисъл, не зная,
за изгубеното все да мечтая?
Изгубихме днес любовта,
изстинаха чувствата в самота.
Че ме обичаш вчера шептеше,
за бъдещето наше планове кроеше.
Защо ли с думи лъжовни така ме омая?
Повярвах за мен, че открехва се рая.
Убита е в нас любовта,
а от мечтите лъха пустота.
Студен като камък си само,
няма я силата на твоето рамо.
Изчезна магията от мигове свети,
когато сърцата ни в прегръдка заспиваха слети.
Късно прибирам се в мрака,
буден вече никой мен не ме чака.
Един непознат, виждам, стои
там, където ти беше преди.
Да те позная, така и не мога,
нуждата от теб прераства в тревога.
Но има ли смисъл, не зная,
за изгубеното все да мечтая?
© Вероника Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
не винаги, но понякога има смисъл... има смисъл да вярваш че не е безвъзвратно изгубено! Поздрав за стиха!
-
Мечтай за предстоящото, Вероника.
Хареса ми стиха ти.
Поздрав.
-
Браво чудничко е
Чете се на един дъх.. всичко си е на мястото
Успех за напред
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
