Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27
Jul 6, 2008, 9:24 AM

Когато ме няма 

  Poetry » Other
790 0 8
Ще ме съзреш отдалеко -
стъпила върху слънчеви лъчи…
Косата ми ще си играе с вятъра,
а огън ще са моите очи…

Ръката ти протегната ще срещне
шамара на изгубеното време…
Ще види, че погрешно
опитва мираж един да вземе…

Ще ме усетиш във нощния бриз…
И ще молиш за още прохлада -
звездите ще бъдат самотен низ -
очи, вперени в ада…

Негостоприемен ще бъде света -
за половин човек земята е празна!
Напразно ще целуваш пепелта.
(Смъртта не е заразна.)

***
Щастливият не знае що е болка -
(Понякога и слънцето проклина.)
Ще ме съзреш (в сърцето дълбоко)
 едва, когато… си замина!

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??