May 9, 2018, 2:10 AM

Когато ме обсебят черните мисли ... 

  Poetry
336 0 1
Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...
Но на всичко рано или късно
край неизбежен настъпва -
власт, богатство, радост и мъка
в старостта тихо замръкват.
Защо се блъскаш в кафеза,
птицо безсилна? Да излезеш?
Обречена си само да пърхаш
в клопката на Живота пресъхващ ...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??