Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега
И твоят взор ли е в посока небесата?
Представям си, как част от мен изпращам,
във нощите над теб да свети,
когато ти е тъжно и сама си...
и пиша... но как да те прегърна с някакви куплети?
Отбивам се до твоето прозорче
Като ветрец отвял пердето ти
И на первазчето листо оставям
листо едно чинарено, да ти напомня за селцето ни... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up