КОГАТО МРАВКАТА ПЪЛЗИ
... седя под белите брези – потънал в есента си чичко,
когато мравката пълзи, наострил слух, аз чувам всичко –
аплаузи в птичите криле – гмеж от небесни ескадрили,
ветрец вдън сънното поле, поел на път с валма бодили,
смеха на малкото дете, щом мама с песнички го нежи,
как ситно паякът плете в зори безмълвните си мрежи,
как в черквата припуква свещ във шепата на богомолец,
и как не можеш да я спреш отвред нахлуващата пролет,
за всички болки съм простил и радостите си преглътнах,
преминал своя див април, ще хлътна в зимата безпътна –
по пътя с белите брези и аз ще тръгна – светъл чичко... ...