Jul 17, 2012, 11:07 AM

Когато намеря крилата си 

  Poetry » Love
871 0 7

 

Босонога си меря мерилото -

път без време и ден без посока…

Заприличах на пъстро чергило -

денем крача, а нощем високо

 

се отнасям…И лудо мечтая…

С морско синьо рисувам очите ти.

После дълго небето гадае

колко пъти сънувах звездите му…

 

И танцувам по мокрите пясъци.

А морето, нали ме обича,

ме целува със песен на гларуси

и със вятър късмет ми нарича…

 

Като котва тежат всички спомени,

запокитени в глухите пристани…

Все през рамо премятам тревогите

и денят си започвам на чисто.

 

Шепа въглени скътах в душата си,

в тъмнината да имам огниво…

И когато намеря крилата си

любовта ще е мое мерило…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??