КОГАТО НЕ СЪМ...
Как мне грустно!... Как весело мне!...
Я левкоем цвету на окне,
Я стекаю дождем по стеклу,
Колыхаюсь тенью в углу...
И. В. Одоевцева, “Дождь шумит по грифельной крыше...”
Още съм на света. И навярно ще бъда
все тъй жив по-щастливи години да видя,
но човек от Адама се ражда с присъда:
недолюбил докрай – някой ден да си иде.
Кой съм аз, та един да възставам безбожен,
недоволен от вечния ред на нещта – ...